Съображения за измама
Съображения за измама
Blog Article
Засаждането на лозите може да се извършва през есента и през пролетта. Установено е, че при есенното засаждане се получава по-висок процент на прихващане и по-силен растеж на лозите през първата година, разказват пред Агрозона специалисти от Института по лозарство и винарство в Плевен.
). През последните години се появиха и нови, силно вредоносни патогени, причинители на екскориозата (
Онлайн медийна платформа, посветена на селското стопанство и хранителната индустрия в България
Специално е акцентирано, върху ... Основи на овощарството
Важно е да се направи преди началото на сокодвижението. Резитба се извършва и в началото на пролетта, най-често в началото на месец март, за да се оформи лозата преди нейното разлистване. Добре е през целия период на растеж и плододаване лозата да се оформя периодично.
В областта на биологията на лозата са проучени формирането на съцветията, родовитостта на пъпките и студоустойчивостта им. Световна известност имат изследванията в областта на физиологията на лозата. Проучват се най-новите методи и средства за борба с вредителите по лозата. Разработват се методически въпроси в областта на половата хибридизация, клоновата и фитосанитарната селекция.
В отговор на наши читателки, които желаят и в селските си къщи да отгледат лоза, ще отговорим:
Катедра „Лозарство и Овощарство“ има дълга история в аграрното образование на България. В различни периоди от време, в нея са работили чл.
Голем придонес во развојот на лозарството во нашата земја даваат и формираните научни установи, меѓу кои значајна улога и долга традиција има Факултетот за земјоделски науки и храна-Скопје, во состав на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ во Скопје, кој формира стручни кадри од областа на лозарството и винарството.
Комитетът по наблюдение одобри второ изменение на Стратегическия план
Оваа статија поврзана со вино е никулец. лозарство Можете да помогнете со тоа што ќе ја проширите.
Лозарството има тесни връзки с физиологията на растенията, ботаниката, генетиката, биохимията, почвознанието, агрохимията и други.
Позначајни промени на сортиментот се случуваат за време на Отоманската Империја, кога акцент се става на производството на трпезно грозје. Од позначајните трпезни сорти во овој период се: чауш, црвен и црн валандовски дренок, бело зимско, кончанка и др.
А, ако се вгледате внимателно, ще забележете и често засадени рози до почти всяко лозе у нас. Оказва се, че те са естествени индикатор за заболявания – разболяват се първи и благодарение на това лозарите могат лесно да определят кога е време за пръскане и срещу какъв неприятел или болест.